Ценко Барев: Преди 9 IХ ме преследваха, защото бях срещу Тристранния пакт, а след 1944 г. защото бях срещу Москва
На 23 октомври 2020 година Ценко Барев навърши 100 години. Тогава го посетих го в дома му и направихме изявление, което бе излъчено по БСТВ в две елементи. Ценко Барев е извънредно забавна персона и деен деятел на земеделското придвижване. Близък сподвижник на доктор Г.М. Димитров и Никола Петков. Преди 9 септември 1944 година, единствено двадесетгодишен, е наказан по Закона за отбрана на страната на 15 години затвор. Само тъй като тогава земеделците са срещу присъединението на страната ни към Тристранния пакт. В един от пандизите лежи с Никола Вапцаров и ген. Владимир Заимов. След 1944 година става непосредствен помощник на Никола Петков, министър в държавното управление на Отечествения фронт. Става съперник и на безпрекословното послушание на Москва. След убийството на Никола Петков, който е малтретиран грубо с чук и обесен, тъй като се опълчва на налагането на комунистическата тирания и се бори за опазване на парламентарната народна власт, Ценко Барев е заставен да избяга от България. Проявява ловкост, като заключва копоите, пристигнали да го арестуват в дома му, и с доста старания съумява да се измъкне от страната. Зад граница е доста деен деятел на българската емиграция и непосредствен съмишленик на доктор Г.М. Димитров. Участвал е в първите конференции, на които се разискват концепциите за обединяването на Европа, слушал е политици като Чърчил, Дьо Гол, Аденауер. След 10 ноември 1989 година се връща в България, само че, за жалост, здравите сили тук бързо изтласкаха от дейната политика хората като него. С изненада научих, че господин Барев към момента е жив, когато прочетох доста забавно изявление с него във в. “Галерия ”. Посетих го в дома му, където го заварих в отлична форма и с неизменимата му лула. Благодаря за гостоприемството и съдействието за това изявление и на госпожа Маргарита Хофер, която се грижи за него. Тя ми сподели, че в българската Уикипедия годината на раждане на Ценко Барев е сбъркана. Той е роден през 1919-а и на 23 октомври навърши 100 години. За страдание, нямахме толкоз време, с цел да запишем всичките му мемоари за едно предаване, а и въпреки всичко трябваше да щадим силите му, тъй че тук са единствено спомените от ранните му години до емигрирането му. България на две столетия. Мисля, че такива свидетелства са значими, с цел да се опитаме да разберем предишното си и да преодолеем пропастите, с които то ни разделя.
Втора част:
